За светлина душата ни тъгува.
Мракът ражда страх и самота.
Само миг и вече ни се струва - 

Затворена врата,
неотваряна никога.
Стая без светлина,

Да гледаме не на лице, а на сърце, както ни учи Той. 
Зад неугледния, понякога дори отблъскващ вид, може да се крие ангелска душа.
Да погледнем в очите на сакатия, на просяка, на бездомния. 

Не омраза, а чиста любов,
не смърт, а радостен живот,
не черна злоба, а смирение, 

 Бог е в нас
 
Живееме тъжно, загубили вяра.