Затворена врата,
неотваряна никога.
Стая без светлина,
пълна със съмнения и страх.
Душа, изтерзана от болка,
постоянна, нестихваща.
Това сме. Всеки от нас.
Глухи уши,
невиждащи очи, 
мъртво сърце.
А е лесно.
Той казва:
"Стоя на вратата и хлопам".
Да му отворим ли?
Ако искаме спасение
от грях,
от страх,
от съмнения,
от страдания,
от самота,
от лудостта.
Той е там.
Стои на вратата  и хлопа.
Да му отворим.
Ще ни покаже пътя.
На нас, изгубените.
И нека не затваряме вратата.
Никога.